Раздел

РАННОВИЗАНТИЙСКИ ПЕРИОД

https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/07/7-rannoviz-1.jpg
https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2019/05/dance_circle_01.png

IV–VI в.Ранновизантийски период

Ранновизантийският период, известен още и като Късна античност, може да се определи като преходен към средновековието.

Епохата е белязана от множество събития – разделянето на Римската империя на Източна (Византия) и Западна; Великото преселение на народите, което довежда до създаването на нови варварски държави; утвърждаването на християнството като официална религия. Така се оформя една нова действителност и култура, която много дефинират като упадък, но тя носи в себе си елементи на разцвет и етническо, респективно, културно многообразие.

https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/1-11-1280x720.jpg

Керамична лампа

https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/2-12-1280x720.jpg

Керамична лампа

https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/3-9-1280x720.jpg

Бронзова тока „Сучидава“

https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/4-6-1280x720.jpg

Бронзова фибула

https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/8-5-1280x720.jpg

Ранновизантийски керамични съдове

https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/9-5-1280x720.jpg

Ранновизантийски керамични съдове

https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/6-5-1280x720.jpg

Раннохристиянски базилики

с. Полски Градец

Защита от нашествия

С цел да се предпазят границите на империята от нападенията на варварските племена през V–VI в. възникват множество нови крепости, които са част от строителните кампании на императорите Анастасий (491-518 г.) и Юстиниан (527-565). Такива са твърдините, проучени край селата Полски Градец, Знаменосец и Главан. Те са били основно с военни функции или в тях при нападение се е укривало населението от близките селища. Между нашествията животът е продължавал по старому – доказателство за това е пещта за кухненска керамика, открита край с. Трояново.

По археологически път са засвидетелствани разрушения, свързани с аваро-славянските нашествия – вероятно те са причината за загиването на крепостта край с. Знаменосец в края на VI в.

В региона е регистрирано заселване на сармато-аланско население, използвано от Византия като федерати. Специфични сармато-алански гробни съоръжения са регистрирани в некрополите около раннохристиянските базилики край с. Полско Градец. Свидетелство за преминаването на номадски отряди през региона са определени находки, откривани при проучванията – характерно оръжие, коланни токи тип „Сучидава“, фибули и др.

Християнство

С навлизането и утвърждаването на християнството възниква необходимостта от нови култови сгради, в които да се черкуват и кръщават много хора наведнъж. Първите раннохристиянски църкви по нашите земи са с базиликални планове, като три такива са проучени край с. Полски Градец.

С приемането на християнството се променят и погребалните обичаи – хората започват да се полагат основно в гробни ями, рядко зидани гробове, ориентирани по оста З-И, без гробни дарове, в некрополи, разположени около църкви.

Краят на Ранновизантийския период

Ранновизантийският период приключва с последната вълна от Великото преселение на народите, от която са част и прабългарите на хан Аспарух, и довежда до създаването на българската държава на Долен Дунав.
https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/07/1-footer.jpg
https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/NFC-bg@2x.png
Проектът е финансиран от НФК„Дигитален прозорец към Археологически музей
„Марица-изток“ гр. Раднево“
2025
Изпълнител
Студио СФЕРА към
РИСК Електроник ООД
https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/Sfera@2x.png
https://kiosk.radnevo.museum/wp-content/uploads/2025/08/RISK@2x.png