9:00 – 17:00


Ранновизантийският период, известен още и като Късна античност, може да се определи като преходен към средновековието.
Епохата е белязана от множество събития – разделянето на Римската империя на Източна (Византия) и Западна; Великото преселение на народите, което довежда до създаването на нови варварски държави; утвърждаването на християнството като официална религия. Така се оформя една нова действителност и култура, която много дефинират като упадък, но тя носи в себе си елементи на разцвет и етническо, респективно, културно многообразие.
С цел да се предпазят границите на империята от нападенията на варварските племена през V–VI в. възникват множество нови крепости, които са част от строителните кампании на императорите Анастасий (491-518 г.) и Юстиниан (527-565). Такива са твърдините, проучени край селата Полски Градец, Знаменосец и Главан. Те са били основно с военни функции или в тях при нападение се е укривало населението от близките селища. Между нашествията животът е продължавал по старому – доказателство за това е пещта за кухненска керамика, открита край с. Трояново.
По археологически път са засвидетелствани разрушения, свързани с аваро-славянските нашествия – вероятно те са причината за загиването на крепостта край с. Знаменосец в края на VI в.
В региона е регистрирано заселване на сармато-аланско население, използвано от Византия като федерати. Специфични сармато-алански гробни съоръжения са регистрирани в некрополите около раннохристиянските базилики край с. Полско Градец. Свидетелство за преминаването на номадски отряди през региона са определени находки, откривани при проучванията – характерно оръжие, коланни токи тип „Сучидава“, фибули и др.