9:00 – 17:00


Средновековието може условно да се раздели на три подпериода – ранно (VII–X в.); Византийско владичество (XI–XII в.) и късно (XIII–XIV в.). Краят на Великото преселение на народите и прекрояването на картата на Европа със създаването на нови варварски държави, включително България, бележат началото на средновековния период.
Най-голям разцвет се наблюдава през периода на Византийското владичество в българските земи, наречен още Комнинов ренесанс или Средновизантийски период.
В края на XI–XII в. възникват множество неукрепени селища, чиято материална култура се доближава до градската и в тях се открива дори луксозна сграфито керамика, сирийски фаянс и византийски накити.
Проучени са редица такива селища – край Знаменосец, Гледачево, Искрица, Трояново и др.
Много характерни за периода са боклучните ями, вкопавани в земята около къщите. В много от селищата се е произвеждала кухненска керамика, предназначена за нуждите на местното население – пещ за съдове е проучена в с. Искрица.
Погребалният обред е консервативен – съобразен с християнската традиция за изпращане на мъртвите в отвъдното. Изключение правят номадските гробни съоръжения, проучени край селата Гледачево, Овчарци, Медникарово и Знаменосец. Те свидетелстват за нашествията на т. нар. късни номади – узи, кумани и печенези, белязали периода. Смята се, че селищната мрежа е повсеместно унищожена от Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.), което нанася тежки поражения върху културното развитие на региона.